демилитаризи́рам

(какво) Извършвам демилитаризация.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице демилитаризирам демилитаризираме
второ лице демилитаризираш демилитаризирате
трето лице демилитаризира демилитаризират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице демилитаризирах демилитаризирахме
второ лице демилитаризира демилитаризирахте
трето лице демилитаризира демилитаризираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице демилитаризирах демилитаризирахме
второ лице демилитаризираше демилитаризирахте
трето лице демилитаризираше демилитаризираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
демилитаризирай демилитаризирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана демилитаризирал демилитаризирала демилитаризирало демилитаризирали
членувана демилитаризиралия демилитаризиралата демилитаризиралото демилитаризиралите
с пълен член демилитаризиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана демилитаризирал демилитаризирала демилитаризирало демилитаризирали
членувана демилитаризиралия демилитаризиралата демилитаризиралото демилитаризиралите
с пълен член демилитаризиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана демилитаризиран демилитаризирана демилитаризирано демилитаризирани
членувана демилитаризирания демилитаризираната демилитаризираното демилитаризираните
с пълен член демилитаризираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана демилитаризиращ демилитаризираща демилитаризиращо демилитаризиращи
членувана демилитаризиращия демилитаризиращата демилитаризиращото демилитаризиращите
с пълен член демилитаризиращият — — —
Деепричастие
демилитаризирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне де-ми-ли-та-ри-зи-рам
  • форми демилитаризи́раш, несв. и св.
Източник