де́лник

Ден, в който се работи.

дѣльникъ старобългарски де́лник

старобълг. дѣльникъ ἐργάτης „полски работник“ (Григ. Наз. ХІ в.), ἐργαστήριον „работилница“ (Супр.). Приела впоследствие значението „работен ден“. Производна на дело.

В делник и в празник

Постоянно.

Не зная ни делник, ни празник

Работя непрекъснато, без почивка.

делничен — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана делник делници
членувана делника делниците
с пълен член делникът —
бройна форма делника
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне дел-ник
  • форми мн. де́лници, (два) де́лника
Източници