Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
Ден, в който се работи.
дѣльникъ старобългарски де́лник
старобълг. дѣльникъ ἐργάτης „полски работник“ (Григ. Наз. ХІ в.), ἐργαστήριον „работилница“ (Супр.). Приела впоследствие значението „работен ден“. Производна на дело.
Постоянно.
Работя непрекъснато, без почивка.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | делник | делници |
| членувана | делника | делниците |
| с пълен член | делникът | — |
| бройна форма | делника |
|---|