деклами́рам

Правя декламация.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице декламирам декламираме
второ лице декламираш декламирате
трето лице декламира декламират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице декламирах декламирахме
второ лице декламира декламирахте
трето лице декламира декламираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице декламирах декламирахме
второ лице декламираше декламирахте
трето лице декламираше декламираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
декламирай декламирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана декламирал декламирала декламирало декламирали
членувана декламиралия декламиралата декламиралото декламиралите
с пълен член декламиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана декламирал декламирала декламирало декламирали
членувана декламиралия декламиралата декламиралото декламиралите
с пълен член декламиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана декламиран декламирана декламирано декламирани
членувана декламирания декламираната декламираното декламираните
с пълен член декламираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана декламиращ декламираща декламиращо декламиращи
членувана декламиращия декламиращата декламиращото декламиращите
с пълен член декламиращият — — —
Деепричастие
декламирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне дек-ла-ми-рам
  • форми деклами́раш, несв. и св.
Източник