Източник
-
дееприча́стие -
(специално) В граматиката — неизменяема глаголна форма, която притежава глаголни и наречни признаци.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | деепричастие | деепричастия |
| членувана | деепричастието | деепричастията |