двукра́тен

Който е станал, осъществил се е два пъти.

Двукратен шампион.
Двукратно почукване.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана двукратен двукратна двукратно двукратни
членувана двукратния двукратната двукратното двукратните
с пълен член двукратният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне двук-ра-тен
  • форми двукра́тна, двукра́тно, мн. двукра́тни
Източник