дати́рам

1. (какво) Установявам датата на някакъв факт или възрастта на някакъв обект.

Датирам археологическа находка.

2. Водя началото си от определен момент.

Някои обичаи датират от езическия период.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице датирам датираме
второ лице датираш датирате
трето лице датира датират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице датирах датирахме
второ лице датира датирахте
трето лице датира датираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице датирах датирахме
второ лице датираше датирахте
трето лице датираше датираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
датирай датирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана датирал датирала датирало датирали
членувана датиралия датиралата датиралото датиралите
с пълен член датиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана датирал датирала датирало датирали
членувана датиралия датиралата датиралото датиралите
с пълен член датиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана датиран датирана датирано датирани
членувана датирания датираната датираното датираните
с пълен член датираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана датиращ датираща датиращо датиращи
членувана датиращия датиращата датиращото датиращите
с пълен член датиращият — — —
Деепричастие
датирайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне да-ти-рам
  • форми дати́раш, несв. и св.
Източник