далаве́ра

(разговорно) Непочтена, нечиста сделка.

Занимава се с някакви тъмни далавери.

Заета от нгр. νταραβέρι [daraveri] „врява, патърдия; далавера“, от итал. dare avere „далавера, букв. даване-имане или да дава-да взема“.

единствено число множествено число
нечленувана далавера далавери
членувана далаверата далаверите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне да-ла-ве-ра
  • форми мн. далаве́ри
Източници