гъсе́ничен

1. Който е на гъсеница.

2. (специално) Който се движи посредством метална членеста верига; верижен.

Гъсеничен трактор.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана гъсеничен гъсенична гъсенично гъсенични
членувана гъсеничния гъсеничната гъсеничното гъсеничните
с пълен член гъсеничният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне гъ-се-ни-чен
  • форми гъсе́нична, гъсе́нично, мн. гъсе́нични
Източник