гърне́

1. Издут, дълбок глинен съд с широк отвор.

2. Съд за ходене по нужда; цукало.

грънъ старобългарски „котел, леген“ гърне́

старобълг. грънъ „котел, леген“ < *gъrnъ „пещ“ (рус. горн) = лат. fornus „пещ“, староинд. ghŗn̩as „жар“ (нулева огласовка от *gorěti „горя“)

единствено число множествено число
нечленувана гърне гърнета
членувана гърнето гърнетата
  • съществително име, среден род
  • пренасяне гър-не
  • форми мн. гърне́та
Източници