гъ́бав
Гъбав с пари

(разговорно) Който има пари в изобилие; тъпкан с пари.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана гъбав гъбава гъбаво гъбави
членувана гъбавия гъбавата гъбавото гъбавите
с пълен член гъбавият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне гъ-бав
  • форми гъ́бава, гъ́баво, мн. гъ́бави
Източник