гу́щер

Четириного влечуго с дълга гъвкава опашка, което се храни с насекоми.

Най-рано засвидетелствана в старосръб. гоуштерь (Закон. Ст. Душан), при старобълг. аштеръ „гущер“ (Супр.). Сродни форми: сръб. гуштер, полаб. ĝäustar, МИ в Германия от слав. произход: Güstrow (Мекленбург) (= *Guščerovo), Gostritz (Саксония) (= *Guščerovice). Праслав. диалектизъм, срв. старопрус. estureito „гущер“, вероятно заето от зап.-слав. Няма сигурен произход. Поради синонимните варианти *a-ščerъ и *gu-ščerъ съществува възможност думата да е двусъставна, а не да е от един произход с лит. skėrys „скакалец“, старогр. ἀσκαρίς „глист“, σκαρίδες „скарида“, осет. гæккури [gäkkuri] „гущер“.

Бълвам змии и гущери

(разговорно) Изливам злобата си върху някого, като търся най-язвителни думи.

гущерче — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана гущер гущери
членувана гущера гущерите
с пълен член гущерът —
бройна форма гущера
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне гу-щер
  • форми мн. гу́щери, (два) гу́щера
Източници