Източник
-
гу́ма -
1. (само единствено число) Еластична материя, получена чрез обработка на суров каучук.
-
2. Изделие от тая материя с форма на обръч за колело на превозно средство.
Гумите на колата са износени.
-
3. Късче от обработен каучук за изтриване на нещо написано с молив или мастило.
гумен
— прилагателно име
Гумена топка.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | гума | гуми |
| членувана | гумата | гумите |