гу́бер

Дебело вълнено покривало с дълги влакна.

губеръ старобългарски гу́бер

старобълг. губеръ (Грамота на Дан воевода, между 1420-1431 г.) Наследство от прабългарския език. Сродни думи с преход ŕ > z: куман. köwüz, башк. ҡөйөҙ, тур. диал. köyüz „килим“ от тюрк. *qöbüŕ. С друга коренова гласна: узб. kigiz, хак. кибiс, кирг. кебес от тюрк. *qebiŕ. Тунг-мандж. съответствия: мандж. χuberi „кожена качулка“. Старобълг. > старорус. кoвьръ „килим“.

единствено число множествено число
нечленувана губер губери
членувана губера губерите
с пълен член губерът —
бройна форма губера
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне гу-бер
  • форми мн. гу́бери, (два) гу́бера
Източници