грънча́р

Човек, който прави и/или продава грънци и други глинени изделия.

гръньчарь старобългарски грънча́р

От старобълг. гръньчарь κεραμεύς (Супр.), образувана от старобълг. гръньць „гърне“. Други старобълг. думи за „грънчар“ са скѫдельникъ κεραμεύς (Зогр., Мар., Асем., Сав. кн., Син. пс.), от скѫдель „съд“ κέραμος (Мар., Асем.), от лат. scandula „керемида“ и кръчагъчии, от кръчагъ κέραμος (Супр.).

грънчарски — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана грънчар грънчари
членувана грънчаря грънчарите
с пълен член грънчарят —
бройна форма грънчаря
звателна форма грънчарю
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне грън-чар
  • форми грънча́рят, грънча́ря, мн. грънча́ри
Източници