Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
Човек, който прави и/или продава грънци и други глинени изделия.
гръньчарь старобългарски грънча́р
От старобълг. гръньчарь κεραμεύς (Супр.), образувана от старобълг. гръньць „гърне“. Други старобълг. думи за „грънчар“ са скѫдельникъ κεραμεύς (Зогр., Мар., Асем., Сав. кн., Син. пс.), от скѫдель „съд“ κέραμος (Мар., Асем.), от лат. scandula „керемида“ и кръчагъчии, от кръчагъ κέραμος (Супр.).
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | грънчар | грънчари |
| членувана | грънчаря | грънчарите |
| с пълен член | грънчарят | — |
| бройна форма | грънчаря |
|---|---|
| звателна форма | грънчарю |