Източник
-
грамати́к -
1. (историческо) Образован човек, книжовник; изкусен в граматиката.
-
2. Лице, което професионално се занимава с граматика или съставя учебници по граматика.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | граматик | граматици |
| членувана | граматика | граматиците |
| с пълен член | граматикът | — |
| бройна форма | граматика |
|---|