Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
Лице, което е родено и/или живее в град 2. 2. Жител, поданик на една държава.
Български гражданин.
гражданинъ старобългарски гра́жданин
старобълг. гражданинъ, калка на гр. πολίτης. Заета в руски вместо исконнорус. горожанин.
(специално) Война вътре в една държава по политически или етнически причини.
(специално) Брак, който се сключва в държавна, а не църковна институция.
(специално) В правото — искане пред съда за уреждане на спор между гражданите.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | гражданин | граждани |
| членувана | гражданина | гражданите |
| с пълен член | гражданинът | — |
| бройна форма | граждани |
|---|---|
| звателна форма | гражданино |