гра́жданин

Лице, което е родено и/или живее в град 2. 2. Жител, поданик на една държава.

Български гражданин.

гражданинъ старобългарски гра́жданин

старобълг. гражданинъ, калка на гр. πολίτης. Заета в руски вместо исконнорус. горожанин.

Гражданска война

(специално) Война вътре в една държава по политически или етнически причини.

Граждански брак

(специално) Брак, който се сключва в държавна, а не църковна институция.

Граждански иск

(специално) В правото — искане пред съда за уреждане на спор между гражданите.

гражданче — съществително име
граждански — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана гражданин граждани
членувана гражданина гражданите
с пълен член гражданинът —
бройна форма граждани
звателна форма гражданино
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне граж-да-нин
  • форми мн. гра́ждани
Източници