гост

1. Лице, което посещава дома на някого, за да се срещне с домакините в знак на уважение или приятелски чувства.

Имаме гост.
Чакаме гости.

2. Външно, странично лице, поканено да присъства някъде.

Гост на тържеството.

3. Посетител.

Гостите на хотела.

гость старобългарски гост

От старобългарската дума гость, наследена от своя страна от праславянската дума *gostь, със съответствия в прагерманския - *gastiz „гост“ (гот. gasts, старофр. jest, хол. gast, нем. Gast, англ. guest); в лат. hostis „чужденец, странник“ (< *ghostis). Без сигурни съответствия в други ИЕ езици, сравнява се със староинд. ghas- „ям, потребявам“, но това не внася повече яснота в структурата на думата.

На гости

В качеството на гост.

единствено число множествено число
нечленувана гост гости
членувана госта гостите
с пълен член гостът —
бройна форма госта
звателна форма госте
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне гост
  • форми го́стът, го́ста, мн. го́сти
Източници