госпо́жица

1. За назоваване на която и да е непозната млада жена, девойка.

Една красива госпожица те търси.

2. (само в звателна форма) Като официално обръщение към неомъжена жена или към девойка, чието име говорещият не знае.

Госпожице, прекалявате!

3. В съчетание обикновено с фамилното име — за учтиво назоваване на неомъжена жена или на девойка или за обръщение към тях.

Госпожица Клара Мечкова.
Госпожице Мечкова!
единствено число множествено число
нечленувана госпожица госпожици
членувана госпожицата госпожиците
звателна форма госпожице
  • съществително име, женски род
  • пренасяне гос-по-жи-ца
  • форми мн. госпо́жици, зват. госпо́жице
Източник