Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. За назоваване на която и да е непозната немного млада жена или на жена, чието име говорещият не знае.
Една госпожа те търси.
2. (само в звателна форма) Като официално обръщение към омъжена или по-възрастна жена, чието име говорещият не знае.
Кажете, госпожо!
Госпожо, забравихте си чантата!
3. В съчетание с фамилно име или с название на длъжност, професия — за учтиво назоваване на жена или за обръщение към нея.
Госпожа Каназирска днес няма да идва.
Госпожа Каназирска!
Госпожо Каназирска!
Госпожо декан!
госпожда старобългарски госпо́жа
старобълг. госпожда. Съвр. бълг. форма е заемка от рус. госпожа.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | госпожа | госпожи |
| членувана | госпожата | госпожите |
| звателна форма | госпожо |
|---|