госпо́жа

1. За назоваване на която и да е непозната немного млада жена или на жена, чието име говорещият не знае.

Една госпожа те търси.

2. (само в звателна форма) Като официално обръщение към омъжена или по-възрастна жена, чието име говорещият не знае.

Кажете, госпожо!
Госпожо, забравихте си чантата!

3. В съчетание с фамилно име или с название на длъжност, професия — за учтиво назоваване на жена или за обръщение към нея.

Госпожа Каназирска днес няма да идва.
Госпожа Каназирска!
Госпожо Каназирска!
Госпожо декан!

госпожда старобългарски госпо́жа

старобълг. госпожда. Съвр. бълг. форма е заемка от рус. госпожа.

единствено число множествено число
нечленувана госпожа госпожи
членувана госпожата госпожите
звателна форма госпожо
  • съществително име, женски род
  • пренасяне гос-по-жа
  • форми и госпожа́, мн. госпо́жи, зват. госпо́жо и госпожа́
Източници