господи́н

1. За назоваване на който и да е непознат мъж или на мъж, чието име говорещият не знае.

Кой е онзи господин с очилата?
Господата от полицията пак идваха.

2. (само в звателна форма) Като официално обръщение към мъж, чието име говорещият не знае.

Господине, елате с мен!

3. В съчетание с фамилно име или с название на длъжност, професия — за учтиво назоваване на мъж или за обръщение към него.

Господин Иванов днес няма да идва.
Господин Иванов, търсят Ви по телефона.
Господин директор!
Господа депутати!
Господин професор!

*gospodinъ праславянски господинъ старобългарски господи́н

От старобълг. господинъ, от праслав. *gospodinъ или *gospodь „господ“.

единствено число множествено число
нечленувана господин господа
членувана господина господата
с пълен член господинът —
бройна форма господина
звателна форма господине
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне гос-по-дин
  • форми мн. господа́, зват. господи́не
Източници