Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. За назоваване на който и да е непознат мъж или на мъж, чието име говорещият не знае.
Кой е онзи господин с очилата?
Господата от полицията пак идваха.
2. (само в звателна форма) Като официално обръщение към мъж, чието име говорещият не знае.
Господине, елате с мен!
3. В съчетание с фамилно име или с название на длъжност, професия — за учтиво назоваване на мъж или за обръщение към него.
Господин Иванов днес няма да идва.
Господин Иванов, търсят Ви по телефона.
Господин директор!
Господа депутати!
Господин професор!
*gospodinъ праславянски господинъ старобългарски господи́н
От старобълг. господинъ, от праслав. *gospodinъ или *gospodь „господ“.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | господин | господа |
| членувана | господина | господата |
| с пълен член | господинът | — |
| бройна форма | господина |
|---|---|
| звателна форма | господине |