Източник
-
гора́ -
1. Множество дървета, които растат на голяма площ.
Отивам в гората.
Минавам през гората.
Гъста гора.
Борова гора.
-
2. (диалектно) Планина.
В гората расъл
(разговорно) Див, прост.
Хващам гората
(разговорно) Отивам надалече, незнайно къде, запилявам се.
горица
— съществително име
горичка
— съществително име
Брезова горичка.
горски
— прилагателно име
Горска поляна.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | гора | гори |
| членувана | гората | горите |
| звателна форма | горо |
|---|