гностици́зъм

Направление в ранното християнство, а също и в исляма и юдейството в противовес на църковните канони даващо на всички посветени директен достъп до религиозните мистерии и вътрешното познание, поради което е било ревностно преследвано и унищожавано от официалната църква. Религиозно-философско учение, което разработва християнската догматика въз основа на неоплатонизма, питагорейството и други източни религиозни учения. Гностици е прието да се наричат представителите на религиозни течения, опитващи се да съчетаят евангелието с източно-елинистичната теософия, окултизма и митологията. Разцветът на гностицизма е през ІІ—ІІІ в., но влиянието му е по-продължително. (източник)

единствено число множествено число
нечленувана гностицизъм гностицизми
членувана гностицизма гностицизмите
с пълен член гностицизмът —
бройна форма гностицизъма
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне гнос-ти-ци-зъм
Източник