гнездя́

1. За птица — правя си гнездо.

Те гнездят веднага щом пристигнат.

2. За птица — мътя.

Тези птици гнездят два пъти годишно.
гнездене — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице гнездя гнездим
второ лице гнездиш гнездите
трето лице гнезди гнездят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице гнездих гнездихме
второ лице гнезди гнездихте
трето лице гнезди гнездиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице гнездях гнездяхме
второ лице гнездеше гнездяхте
трето лице гнездеше гнездяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
гнезди гнездете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана гнездил гнездила гнездило гнездили
членувана гнездилия гнездилата гнездилото гнездилите
с пълен член гнездилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана гнездял гнездяла гнездяло гнездели
членувана гнездялия гнездялата гнездялото гнезделите
с пълен член гнездялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана гнезден гнездена гнездено гнездени
членувана гнездения гнездената гнезденото гнездените
с пълен член гнезденият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана гнездящ гнездяща гнездящо гнездящи
членувана гнездящия гнездящата гнездящото гнездящите
с пълен член гнездящият — — —
Деепричастие
гнездейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне гнез-дя
  • форми гнезди́ш, мин. св. гнезди́х, мин. прич. гнезди́л, несв.
Източник