гло́ба

Парична сума, която се плаща като наказание при нарушаване на правилник, административна разпоредба, обществен ред.

Плащам глоба.

глоба старобългарски гло́ба

старобълг. глоба (ХІІІ в.). Сравни д.-луж. głoba „стойност“, лит. glėbti, glėbiu, globti „обхващам“, латв. glebt, glabt „пазя“, ст.фриз. kleppa „прегръщам“, ср.н.нем. klave „ярем за крави“. Свързана със сглобявам.

единствено число множествено число
нечленувана глоба глоби
членувана глобата глобите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне гло-ба
  • форми мн. гло́би
Източници