Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
Парична сума, която се плаща като наказание при нарушаване на правилник, административна разпоредба, обществен ред.
Плащам глоба.
глоба старобългарски гло́ба
старобълг. глоба (ХІІІ в.). Сравни д.-луж. głoba „стойност“, лит. glėbti, glėbiu, globti „обхващам“, латв. glebt, glabt „пазя“, ст.фриз. kleppa „прегръщам“, ср.н.нем. klave „ярем за крави“. Свързана със сглобявам.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | глоба | глоби |
| членувана | глобата | глобите |