Източник
-
гладиа́тор -
(историческо) В древния Рим — роб или военнопленник, обучен да се сражава с други като него или с диви животни на специална арена за зрелище на публиката.
гладиаторски
— прилагателно име
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | гладиатор | гладиатори |
| членувана | гладиатора | гладиаторите |
| с пълен член | гладиаторът | — |
| бройна форма | гладиатора |
|---|---|
| звателна форма | гладиаторе |