гладиа́тор

(историческо) В древния Рим — роб или военнопленник, обучен да се сражава с други като него или с диви животни на специална арена за зрелище на публиката.

гладиаторски — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана гладиатор гладиатори
членувана гладиатора гладиаторите
с пълен член гладиаторът —
бройна форма гладиатора
звателна форма гладиаторе
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне гла-ди-а-тор
  • форми мн. гладиа́тори
Източник