главня́

1. Къс запалено, но недогоряло дърво.

2. Заразна болест по житните растения, при която растението почернява и не дава плод.

Царевична главня.

главьнıа старобългарски главня́

старобълг. главьнıа δαλός „главня“ (Парижки псалтир). Субстантивирано прил. *golvьnъ „главен“ със специализация на значението „обгорено от единия край, от главата парче дърво“, срв. чеш. hlavně „глава“.

единствено число множествено число
нечленувана главня главни
членувана главнята главните
  • съществително име, женски род
  • пренасяне глав-ня
  • форми мн. главни́
Източници