Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Къса метална пръчка, остра в единия край, за да може да се забива, и с плоска главичка в другия, върху която се чука; пирон.
2. (преносно, иронично, обикн единствено число) Най-значителното, най-интересното в нещо.
Гвоздеят в програмата е неговото участие.
гвоздии старобългарски гво́здей
старобълг. гвоздии (Супр.), гвоздие мн. (Клоц.). Неотделима от словен. gozd „бор“, старочеш. hvozd „гориста местност“, г.-луж. hózdź, д.-луж. gózdź „гориста планина“ и ст.в.нем. questa „китка“, староисл. kuistr „клон“ < субстратна не-ИЕ праформа *guozd-.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | гвоздей | гвоздеи |
| членувана | гвоздея | гвоздеите |
| с пълен член | гвоздеят | — |
| бройна форма | гвоздея |
|---|