гво́здей

1. Къса метална пръчка, остра в единия край, за да може да се забива, и с плоска главичка в другия, върху която се чука; пирон.

2. (преносно, иронично, обикн единствено число) Най-значителното, най-интересното в нещо.

Гвоздеят в програмата е неговото участие.

гвоздии старобългарски гво́здей

старобълг. гвоздии (Супр.), гвоздие мн. (Клоц.). Неотделима от словен. gozd „бор“, старочеш. hvozd „гориста местност“, г.-луж. hózdź, д.-луж. gózdź „гориста планина“ и ст.в.нем. questa „китка“, староисл. kuistr „клон“ < субстратна не-ИЕ праформа *guozd-.

единствено число множествено число
нечленувана гвоздей гвоздеи
членувана гвоздея гвоздеите
с пълен член гвоздеят —
бройна форма гвоздея
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне гвоз-дей
  • форми гво́здеят, гво́здея, мн. гво́здеи, (два) гво́здея
Източници