Източник
-
върши́тба -
1. Вършеене.
-
2. Времето, периодът, когато се вършее.
По вършитба.
вършитбен
— прилагателно име
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | вършитба | вършитби |
| членувана | вършитбата | вършитбите |