върши́тба

1. Вършеене.

2. Времето, периодът, когато се вършее.

По вършитба.
вършитбен — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана вършитба вършитби
членувана вършитбата вършитбите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне вър-шит-ба
  • форми само ед.
Източник