въплътя́
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице въплътя въплътим
второ лице въплътиш въплътите
трето лице въплъти въплътят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице въплътих въплътихме
второ лице въплъти въплътихте
трето лице въплъти въплътиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице въплътях въплътяхме
второ лице въплътеше въплътяхте
трето лице въплътеше въплътяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
въплъти въплътете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана въплътил въплътила въплътило въплътили
членувана въплътилия въплътилата въплътилото въплътилите
с пълен член въплътилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана въплътял въплътяла въплътяло въплътели
членувана въплътялия въплътялата въплътялото въплътелите
с пълен член въплътялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана въплътен въплътена въплътено въплътени
членувана въплътения въплътената въплътеното въплътените
с пълен член въплътеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне въп-лъ-тя
  • форми въплъти́ш, мин. св. въплъти́х, мин. прич. въплъти́л, св.
Източник