възцаря́вам

(какво) Установявам за дълго.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице възцарявам възцаряваме
второ лице възцаряваш възцарявате
трето лице възцарява възцаряват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице възцарявах възцарявахме
второ лице възцарява възцарявахте
трето лице възцарява възцаряваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице възцарявах възцарявахме
второ лице възцаряваше възцарявахте
трето лице възцаряваше възцаряваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
възцарявай възцарявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възцарявал възцарявала възцарявало възцарявали
членувана възцарявалия възцарявалата възцарявалото възцарявалите
с пълен член възцарявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възцарявал възцарявала възцарявало възцарявали
членувана възцарявалия възцарявалата възцарявалото възцарявалите
с пълен член възцарявалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възцаряван възцарявана възцарявано възцарявани
членувана възцарявания възцаряваната възцаряваното възцаряваните
с пълен член възцаряваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възцаряващ възцаряваща възцаряващо възцаряващи
членувана възцаряващия възцаряващата възцаряващото възцаряващите
с пълен член възцаряващият — — —
Деепричастие
възцарявайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне въз-ца-ря-вам
  • форми възцаряваш, несв. и възцаря, св.
Източник
възцарявам се

Настъпвам, установявам се.

Възцари се тишина.
  • възвратен глагол
  • форми възцаря се