възхитя́

въсхытити старобългарски възхитя́

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице възхитя възхитим
второ лице възхитиш възхитите
трето лице възхити възхитят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице възхитих възхитихме
второ лице възхити възхитихте
трето лице възхити възхитиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице възхитях възхитяхме
второ лице възхитеше възхитяхте
трето лице възхитеше възхитяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
възхити възхитете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възхитил възхитила възхитило възхитили
членувана възхитилия възхитилата възхитилото възхитилите
с пълен член възхитилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възхитял възхитяла възхитяло възхители
членувана възхитялия възхитялата възхитялото възхителите
с пълен член възхитялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възхитен възхитена възхитено възхитени
членувана възхитения възхитената възхитеното възхитените
с пълен член възхитеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне въз-хи-тя
  • форми възхити́ш, мин. св. възхити́х, мин. прич. възхити́л, св.
Източници