възразя́
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице възразя възразим
второ лице възразиш възразите
трето лице възрази възразят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице възразих възразихме
второ лице възрази възразихте
трето лице възрази възразиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице възразях възразяхме
второ лице възразеше възразяхте
трето лице възразеше възразяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
възрази възразете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възразил възразила възразило възразили
членувана възразилия възразилата възразилото възразилите
с пълен член възразилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възразял възразяла възразяло възразели
членувана възразялия възразялата възразялото възразелите
с пълен член възразялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възразен възразена възразено възразени
членувана възразения възразената възразеното възразените
с пълен член възразеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне въз-ра-зя
  • форми възрази́ш, мин. св. възрази́х, мин. прич. възрази́л, св.
Източник