възпламеня́
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице възпламеня възпламеним
второ лице възпламениш възпламените
трето лице възпламени възпламенят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице възпламених възпламенихме
второ лице възпламени възпламенихте
трето лице възпламени възпламениха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице възпламенях възпламеняхме
второ лице възпламенеше възпламеняхте
трето лице възпламенеше възпламеняха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
възпламени възпламенете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възпламенил възпламенила възпламенило възпламенили
членувана възпламенилия възпламенилата възпламенилото възпламенилите
с пълен член възпламенилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възпламенял възпламеняла възпламеняло възпламенели
членувана възпламенялия възпламенялата възпламенялото възпламенелите
с пълен член възпламенялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възпламенен възпламенена възпламенено възпламенени
членувана възпламенения възпламенената възпламененото възпламенените
с пълен член възпламененият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне въз-п-ла-ме-ня
  • форми възпламени́ш, мин. св. възпламени́х, мин. прич. възпламени́л, св.
Източник