възпита́ние

1. Системно въздействие върху някого (обикновено дете) с цел да се формира характерът му.

Не подлежи на възпитание.

2. Навици за добро поведение.

Нямаш никакво възпитание.
единствено число множествено число
нечленувана възпитание възпитания
членувана възпитанието възпитанията
  • съществително име, среден род
  • пренасяне въз-пи-та-ние
  • форми само ед.
Източник