Източник
-
възпита́ние -
1. Системно въздействие върху някого (обикновено дете) с цел да се формира характерът му.
Не подлежи на възпитание.
-
2. Навици за добро поведение.
Нямаш никакво възпитание.
- отглеждане
- отхранване
- родителски грижи
- възпитаване
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | възпитание | възпитания |
| членувана | възпитанието | възпитанията |