възпе́я
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице възпея възпеем
второ лице възпееш възпеете
трето лице възпее възпеят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице възпях възпяхме
второ лице възпя възпяхте
трето лице възпя възпяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице възпеех възпеехме
второ лице възпееше възпеехте
трето лице възпееше възпееха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
възпей възпейте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възпял възпяла възпяло възпели
членувана възпелия възпялата възпялото възпелите
с пълен член възпелият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възпеел възпеела възпеело възпеели
членувана възпеелия възпеелата възпеелото възпеелите
с пълен член възпеелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възпят възпята възпято възпети
членувана възпятия възпятата възпятото възпетите
с пълен член възпятият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне въз-пея
  • форми възпе́еш, мин. св. възпя́х, мин. прич. възпя́л, св.
Източник