възмо́гна се
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице възмогна се възмогнем се
второ лице възмогнеш се възмогнете се
трето лице възмогне се възмогнат се
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице възмогнах се възмогнахме се
второ лице възмогна се възмогнахте се
трето лице възмогна се възмогнаха се
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице възмогнех се възмогнехме се
второ лице възмогнеше се възмогнехте се
трето лице възмогнеше се възмогнеха се
Повелително наклонение
единствено число множествено число
възмогни се възмогнете се
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възмогнал възмогнала възмогнало възмогнали
членувана възмогналия възмогналата възмогналото възмогналите
с пълен член възмогналият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възмогнел възмогнела възмогнело възмогнели
членувана възмогнелия възмогнелата възмогнелото възмогнелите
с пълен член възмогнелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възмогнат възмогната възмогнато възмогнати
членувана възмогнатия възмогнатата възмогнатото възмогнатите
с пълен член възмогнатият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне въз-мог-на
  • форми възмо́гнеш се, мин. св. възмо́гнах се, мин. прич. възмо́гнал се, св.
Източник