възкръ́свам

1. В религията — оживявам след смърт.

2. (преносно) Съживявам се, почвам нов живот.

3. (преносно, разговорно) Внезапно се ядосвам, давам израз на обида, недоволство.

Че като възкръсна, стой далеч от него!
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице възкръсвам възкръсваме
второ лице възкръсваш възкръсвате
трето лице възкръсва възкръсват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице възкръсвах възкръсвахме
второ лице възкръсва възкръсвахте
трето лице възкръсва възкръсваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице възкръсвах възкръсвахме
второ лице възкръсваше възкръсвахте
трето лице възкръсваше възкръсваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
възкръсвай възкръсвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възкръсвал възкръсвала възкръсвало възкръсвали
членувана възкръсвалия възкръсвалата възкръсвалото възкръсвалите
с пълен член възкръсвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възкръсвал възкръсвала възкръсвало възкръсвали
членувана възкръсвалия възкръсвалата възкръсвалото възкръсвалите
с пълен член възкръсвалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възкръсващ възкръсваща възкръсващо възкръсващи
членувана възкръсващия възкръсващата възкръсващото възкръсващите
с пълен член възкръсващият — — —
Деепричастие
възкръсвайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне въз-к-ръс-вам
  • форми възкръ́сваш, несв. и възкръ́сна, св.
Източник