Източник
-
възкръ́свам -
1. В религията — оживявам след смърт.
-
2. (преносно) Съживявам се, почвам нов живот.
-
3. (преносно, разговорно) Внезапно се ядосвам, давам израз на обида, недоволство.
Че като възкръсна, стой далеч от него!
Сегашно време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | възкръсвам | възкръсваме |
| второ лице | възкръсваш | възкръсвате |
| трето лице | възкръсва | възкръсват |
Минало свършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | възкръсвах | възкръсвахме |
| второ лице | възкръсва | възкръсвахте |
| трето лице | възкръсва | възкръсваха |
Минало несвършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | възкръсвах | възкръсвахме |
| второ лице | възкръсваше | възкръсвахте |
| трето лице | възкръсваше | възкръсваха |
Повелително наклонение
| единствено число | множествено число |
|---|---|
| възкръсвай | възкръсвайте |
Минало свършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | възкръсвал | възкръсвала | възкръсвало | възкръсвали |
| членувана | възкръсвалия | възкръсвалата | възкръсвалото | възкръсвалите |
| с пълен член | възкръсвалият | — | — | — |
Минало несвършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | възкръсвал | възкръсвала | възкръсвало | възкръсвали |
| членувана | възкръсвалия | възкръсвалата | възкръсвалото | възкръсвалите |
| с пълен член | възкръсвалият | — | — | — |
Сегашно деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | възкръсващ | възкръсваща | възкръсващо | възкръсващи |
| членувана | възкръсващия | възкръсващата | възкръсващото | възкръсващите |
| с пълен член | възкръсващият | — | — | — |
Деепричастие
| възкръсвайки |