Източник
-
въ́здух -
1. Газообразното вещество, което съставя атмосферата на Земята.
Свеж въздух.
Планински въздух.
Въздухът е мръсен.
Не ми достига въздух.
-
2. Свободното пространство над повърхността.
Плува във въздуха.
Носят се из въздуха.
На въздух
Навън, на открито.
въздушен
— прилагателно име
Въздушно налягане.
| единствено число | |
|---|---|
| нечленувана | въздух |
| членувана | въздуха |
| с пълен член | въздухът |