въ́здух

1. Газообразното вещество, което съставя атмосферата на Земята.

Свеж въздух.
Планински въздух.
Въздухът е мръсен.
Не ми достига въздух.

2. Свободното пространство над повърхността.

Плува във въздуха.
Носят се из въздуха.
На въздух

Навън, на открито.

въздушен — прилагателно име Въздушно налягане.
единствено число
нечленувана въздух
членувана въздуха
с пълен член въздухът
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне въз-дух
  • форми само ед.
Източник