възглася́вам

(какво, остаряло) Тържествено, гръмко произнасям, обявявам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице възгласявам възгласяваме
второ лице възгласяваш възгласявате
трето лице възгласява възгласяват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице възгласявах възгласявахме
второ лице възгласява възгласявахте
трето лице възгласява възгласяваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице възгласявах възгласявахме
второ лице възгласяваше възгласявахте
трето лице възгласяваше възгласяваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
възгласявай възгласявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възгласявал възгласявала възгласявало възгласявали
членувана възгласявалия възгласявалата възгласявалото възгласявалите
с пълен член възгласявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възгласявал възгласявала възгласявало възгласявали
членувана възгласявалия възгласявалата възгласявалото възгласявалите
с пълен член възгласявалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възгласяван възгласявана възгласявано възгласявани
членувана възгласявания възгласяваната възгласяваното възгласяваните
с пълен член възгласяваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възгласяващ възгласяваща възгласяващо възгласяващи
членувана възгласяващия възгласяващата възгласяващото възгласяващите
с пълен член възгласяващият — — —
Деепричастие
възгласявайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне въз-г-ла-ся-вам
  • форми възглася́ваш, несв. и възглася́, св.
Източник