възглавя́
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице възглавя възглавим
второ лице възглавиш възглавите
трето лице възглави възглавят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице възглавих възглавихме
второ лице възглави възглавихте
трето лице възглави възглавиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице възглавях възглавяхме
второ лице възглавеше възглавяхте
трето лице възглавеше възглавяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
възглави възглавете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възглавил възглавила възглавило възглавили
членувана възглавилия възглавилата възглавилото възглавилите
с пълен член възглавилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възглавял възглавяла възглавяло възглавели
членувана възглавялия възглавялата възглавялото възглавелите
с пълен член възглавялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възглавен възглавена възглавено възглавени
членувана възглавения възглавената възглавеното възглавените
с пълен член възглавеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне въз-г-ла-вя
  • форми възглави́ш, мин. св. възглави́х, мин. прич. възглави́л, св.
Източник