възгла́вница

1. Платнена торба, пълна с вълна, пух, дунапренови парчета и други, която служи за подложка на главата при спане.

2. Съоръжение, машинна част и подобни, които служат за опора, подложка, легло и прочее.

единствено число множествено число
нечленувана възглавница възглавници
членувана възглавницата възглавниците
  • съществително име, женски род
  • пренасяне въз-г-лав-ни-ца
  • форми мн. възгла́вници
Източник