възвъ́рна
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице възвърна възвърнем
второ лице възвърнеш възвърнете
трето лице възвърне възвърнат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице възвърнах възвърнахме
второ лице възвърна възвърнахте
трето лице възвърна възвърнаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице възвърнех възвърнехме
второ лице възвърнеше възвърнехте
трето лице възвърнеше възвърнеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
възвърни възвърнете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възвърнал възвърнала възвърнало възвърнали
членувана възвърналия възвърналата възвърналото възвърналите
с пълен член възвърналият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възвърнел възвърнела възвърнело възвърнели
членувана възвърнелия възвърнелата възвърнелото възвърнелите
с пълен член възвърнелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възвърнат възвърната възвърнато възвърнати
членувана възвърнатия възвърнатата възвърнатото възвърнатите
с пълен член възвърнатият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне въз-вър-на
  • форми възвъ́рнеш, мин. св. възвъ́рнах, мин. прич. възвъ́рнал, св.
Източник