възваря́вам

(какво) Правя да заври, да кипи; оставям да заври.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице възварявам възваряваме
второ лице възваряваш възварявате
трето лице възварява възваряват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице възварявах възварявахме
второ лице възварява възварявахте
трето лице възварява възваряваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице възварявах възварявахме
второ лице възваряваше възварявахте
трето лице възваряваше възваряваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
възварявай възварявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възварявал възварявала възварявало възварявали
членувана възварявалия възварявалата възварявалото възварявалите
с пълен член възварявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възварявал възварявала възварявало възварявали
членувана възварявалия възварявалата възварявалото възварявалите
с пълен член възварявалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възваряван възварявана възварявано възварявани
членувана възварявания възваряваната възваряваното възваряваните
с пълен член възваряваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възваряващ възваряваща възваряващо възваряващи
членувана възваряващия възваряващата възваряващото възваряващите
с пълен член възваряващият — — —
Деепричастие
възварявайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне въз-ва-ря-вам
  • форми възваря́ваш, несв. и възваря́, св.
Източник