въгаре́ц

1. Паразитно двукрило насекомо по едрия рогат добитък и някои диви животни, което с особения звук на крилата си силно ги дразни и плаши и с ларвите си причинява отоци, рани, циреи по кожата на гърба им.

2. Ларва на това насекомо.

3. (разширено значение, диалектно) Оток, рана, цирей върху кожата на добитък или на някое диво животно, причинена от ларвите на това насекомо.

4. (остаряло) Паразитен бръмбар, червей, гол охлюв.

5. (преносно, разговорно) За палаво, неспокойно дете, което непрекъснато шава, не стои на едно място.

*ǫgrъ праславянски „гол охлюв“ въгаре́ц

От праслав. *ǫgrъ „гол охлюв“, „бръмбар“, „ларва“ +‎ окончание -ец.

  • въгърец
  • въгър
  • угър
  • угар
  • ягър
  • съществително име, мъжки род
Източник