вцепеня́
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице вцепеня вцепеним
второ лице вцепениш вцепените
трето лице вцепени вцепенят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице вцепених вцепенихме
второ лице вцепени вцепенихте
трето лице вцепени вцепениха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице вцепенях вцепеняхме
второ лице вцепенеше вцепеняхте
трето лице вцепенеше вцепеняха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
вцепени вцепенете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вцепенил вцепенила вцепенило вцепенили
членувана вцепенилия вцепенилата вцепенилото вцепенилите
с пълен член вцепенилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вцепенял вцепеняла вцепеняло вцепенели
членувана вцепенялия вцепенялата вцепенялото вцепенелите
с пълен член вцепенялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вцепенен вцепенена вцепенено вцепенени
членувана вцепенения вцепенената вцепененото вцепенените
с пълен член вцепененият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне вце-пе-ня
  • форми вцепени́ш, мин. св. вцепени́х, мин. прич. вцепени́л, св.
Източник