вта́сам

*фтасати старобългарски вта́сам

старобълг. *фтасати (?), засвидетелствана форма 3 л. ед.ч. фтасуеть (Хлуд. п.-13 в.), от аор. форма на старогр. φθάνειν „стигам (до), достигам, постигам, “. Гръцка дума, отдавна настанила се в българския език.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице втасам втасаме
второ лице втасаш втасате
трето лице втаса втасат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице втасах втасахме
второ лице втаса втасахте
трето лице втаса втасаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице втасах втасахме
второ лице втасаше втасахте
трето лице втасаше втасаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
втасай втасайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана втасал втасала втасало втасали
членувана втасалия втасалата втасалото втасалите
с пълен член втасалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана втасал втасала втасало втасали
членувана втасалия втасалата втасалото втасалите
с пълен член втасалият — — —
  • непреходен глагол от свършен вид
  • пренасяне вта-сам
  • форми вта́саш, св.
Източници