вря́кам

1. За жаба — крякам.

2. (преносно, разговорно) Врещя.

3. (разговорно, пренебрежително) Вдигам врява, карам се, крещя прегракнал.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице врякам врякаме
второ лице врякаш врякате
трето лице вряка врякат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице вряках врякахме
второ лице вряка врякахте
трето лице вряка врякаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице вряках врякахме
второ лице врякаше врякахте
трето лице врякаше врякаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
врякай врякайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана врякал врякала врякало врякали
членувана врякалия врякалата врякалото врякалите
с пълен член врякалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана врякал врякала врякало врякали
членувана врякалия врякалата врякалото врякалите
с пълен член врякалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана врякан врякана врякано врякани
членувана врякания вряканата вряканото вряканите
с пълен член вряканият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана врякащ врякаща врякащо врякащи
членувана врякащия врякащата врякащото врякащите
с пълен член врякащият — — —
Деепричастие
врякайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне вря-кам
  • форми вря́каш, несв.
Източник