връхлетя́вам

Връхлитам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице връхлетявам връхлетяваме
второ лице връхлетяваш връхлетявате
трето лице връхлетява връхлетяват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице връхлетявах връхлетявахме
второ лице връхлетява връхлетявахте
трето лице връхлетява връхлетяваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице връхлетявах връхлетявахме
второ лице връхлетяваше връхлетявахте
трето лице връхлетяваше връхлетяваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
връхлетявай връхлетявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана връхлетявал връхлетявала връхлетявало връхлетявали
членувана връхлетявалия връхлетявалата връхлетявалото връхлетявалите
с пълен член връхлетявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана връхлетявал връхлетявала връхлетявало връхлетявали
членувана връхлетявалия връхлетявалата връхлетявалото връхлетявалите
с пълен член връхлетявалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана връхлетяван връхлетявана връхлетявано връхлетявани
членувана връхлетявания връхлетяваната връхлетяваното връхлетяваните
с пълен член връхлетяваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана връхлетяващ връхлетяваща връхлетяващо връхлетяващи
членувана връхлетяващия връхлетяващата връхлетяващото връхлетяващите
с пълен член връхлетяващият — — —
Деепричастие
връхлетявайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне връх-ле-тя-вам
  • форми връхлетя́ваш, несв.
Източник