връ́твам

(какво) Изведнъж обръщам, извивам нещо около самото него с кръгово движение.

Рязко врътна волана.
Врътвам/врътна един телефон

(разговорно) Обаждам се по телефона.

Като ти врътна един!

(разговорно) Ще те ударя, ще те зашлевя.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице врътвам врътваме
второ лице врътваш врътвате
трето лице врътва врътват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице врътвах врътвахме
второ лице врътва врътвахте
трето лице врътва врътваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице врътвах врътвахме
второ лице врътваше врътвахте
трето лице врътваше врътваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
врътвай врътвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана врътвал врътвала врътвало врътвали
членувана врътвалия врътвалата врътвалото врътвалите
с пълен член врътвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана врътвал врътвала врътвало врътвали
членувана врътвалия врътвалата врътвалото врътвалите
с пълен член врътвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана врътван врътвана врътвано врътвани
членувана врътвания врътваната врътваното врътваните
с пълен член врътваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана врътващ врътваща врътващо врътващи
членувана врътващия врътващата врътващото врътващите
с пълен член врътващият — — —
Деепричастие
врътвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне врът-вам
  • форми връ́тваш, несв. и връ́тна, св.
Източник