връ́нкам

(разговорно) Настойчиво искам нещо от някого, като му досаждам.

Постоянно врънка за пари.
Стига си врънкал!
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице врънкам врънкаме
второ лице врънкаш врънкате
трето лице врънка врънкат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице врънках врънкахме
второ лице врънка врънкахте
трето лице врънка врънкаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице врънках врънкахме
второ лице врънкаше врънкахте
трето лице врънкаше врънкаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
врънкай врънкайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана врънкал врънкала врънкало врънкали
членувана врънкалия врънкалата врънкалото врънкалите
с пълен член врънкалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана врънкал врънкала врънкало врънкали
членувана врънкалия врънкалата врънкалото врънкалите
с пълен член врънкалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана врънкан врънкана врънкано врънкани
членувана врънкания врънканата врънканото врънканите
с пълен член врънканият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана врънкащ врънкаща врънкащо врънкащи
членувана врънкащия врънкащата врънкащото врънкащите
с пълен член врънкащият — — —
Деепричастие
врънкайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне врън-кам
  • форми връ́нкаш, несв.
Източник